Три чести заблуди на младите родители

Няколко заблуди от години се резпространяват сред младите родители и въпреки многото научна информация, майките продължават да им вярват и да се тревожат.

Най-честите от тях  коментира педиатъра д-р Олесия Ботузова.

Млечните зъби не се нуждаят от лечение

Дете на преглед при стоматолог. Снимка: Shutterstock

Много често педиатърът вижда, че зъбите на малкото дете са развалени . А това е проблем, който трябва да види и реши зъболекарят.

Развалените зъби, въпреки че са млечни, болят и създават дискомфорт. Но родителите често са убедени, че те така или иначе ще паднат и не се нуждаят от грижи. И не искат да травмират детето си с посещение при зъболекар.
Важно е да се изяснят няколко неща.
Първо, кариесът е инфекция и само поради тази причина е опасен. Преди всичко - за другите зъби: грубо казано, ако не го лекувате, той просто „ще зарази“ всички останали. Инфекциозният процес при децата много често протича бързо.
Следователно, преди дори родителите да разберат, устата на детето ще бъде пълна с гнили частици. Това причинява болки, а и е трудно детето да дъвче месо, хляб и ябълки с такива зъби.
От друга страна смяната на млечните с постоянни зъби не се случва изведнъж, а постепенно. Следователно, новите зъби, тези, които ще останат за цял живот, влизат в контакт с инфекцията. И в резултат на това те често са засегнати от кариес още от детството.

Второ, кариозните зъби са бомба със закъснител. Те „съхраняват“ инфекцията, която при всяка провокация (намален имунитет, преохлаждане и др.) се „разпространява“ по цялото тяло и може да причини възпаление на вътрешните органи.
Затова е важно млечните зъби да се лекуват на време.
Препоръчва се децата да посещават зъболекар не веднъж на шест месеца, както възрастните, а поне веднъж на 3 месеца.
Факт е, че кариозният процес при децата се развива толкова бързо, че за 6 месеца много зъби могат да бъдат увредени незабелязано.
Освен това, днес детските стоматологични кабинети са оборудвани с добра апаратура и анестезиологични системи, което прави процеса на лечение практически безболезнен.

Ранен синузит

Дете си бърше носа. Снимка: Shutterstock
Синузитът, или възпалението на максиларния синус, е много неприятно заболяване. Детето не може да диша нормално, температурата му се повишава, главата го боли. Дори е невъзможно да се наведе поради усещането за раздуване и пулсиране.

Но най-лошото не са дори тези неприятни усещания, а близостта на възпалителния процес и гнойта директно до мозъка.
Затова родителите, когато детето е с продължителна хрема, отиват на преглед при УНГ специалист . И без да спорят, правят снимки, за да изключат или потвърдят дали има синузит, за да го лекуват възможно най-скоро.

А сега за погрешното схващане: често се случва развълнувана майка на шестмесечно бебе да дотича до педиатъра със сълзи на очи да пита как да лекува синузит (бебето има хрема от две седмици). И след това с изненада научава, че то ѝ просто не може да има такова заболяване!

Факт е, че децата се раждат... без максиларни синуси. Изобщо. Те започват постепенно да се оформят и „узряват“ на около четиригодишна възраст (при някои малко по-рано, при други малко по-късно).
Съответно, преди тази възраст детето просто не може да има синузит! Така че няма нужда от паника, но все пак е необходима консултация с УНГ специалист (за да се открие причината за продължителната хрема, да се предпише правилно лечението и т.н.).

3. Сапун, термометър и памучен тампон

Чували ли сте една фраза на младите родители: „Никога не съм си мислил, че ще се радвам толкова на пълния пампера!“

За съжаление, проблемът със запека при децата през първите месеци от живота е много остър. Доста бебета страдат от нередовна дефекация и много майки не тичат към педиатър, а решават проблема по старомодния начин. Нещо повече, бабите с удоволствие споделят своите изпитани „народни“ съвети: напъхайте сапун, термометър, памучен тампон в дупето на бебето. Но допускат грешка.

Сапунът създава алкална среда в червата, която дразни лигавицата и води до нарушаване на микрофлората. Това наистина ще помогне на детето да отиде до тоалетната веднъж, но ще влоши проблема с изпражненията като цяло.
Термометърът и памучният тампон действат механично - дразнят червата, като по този начин предизвикват перисталтика. И ето го - дългоочакваното изпражнение. Не забравяйте обаче, че детето има най-деликатната чревна лигавица. А стените ѝ са толкова тънки, че за съжаление случаите на травми и разкъсване не са рядкост.

Затова е по-разумно да забравите за тези методи.
Сега педиатърът разполага с много безопасни средства, с които проблемът може да се реши.
А при хронични проблеми е необходимо да се борите не със симптома, а с причината.
Консултирайте се с компетентен детски гастроентеролог. 

Мона Василева